22-ри до 24-ти Август, 2008: Къмпинг на водопада Takkakaw и катерене до езерото Hamilton в националния парк Yoho

След като две седмици обикаляхме по по-туристически места (кану, каяк, ресторанти, скара-бира) Петя предложи да се вдигнем на по-диво къмпиране до водопадите Такака: най-високите водопади в Канада. Самия къмпинг е страхотен: не много далече от колата, но не и прекалено близко. Достатъчно встрани за да няма тълпа, но не изискващ особени усилия за да се стигне до него. До него не могат да стигнат ремаркета и следователно няма трътлести каубойци слушащи кънтри музика и въртящи барбекюта по цял ден. Тръгнахме рано следобед в петък за да си намерим място без проблеми и за да избегнем тълпите. В Събота бяхме решили да покоряваме голяма пътека, затова трябваше да сме наблизо и да започнем рано.

Тръгнахме рано следобед в петък за да си намерим място без проблеми и за да избегнем тълпите. В Събота бяхме решили да покоряваме голяма пътека, затова трябваше да сме наблизо и да започнем рано.

Първата вечер ни посрещна голям студ, а на сутринта, след като приготвихме бърза закуска и тръгнахме за пътеката, колата ни посрещна цялата в скреж. Пътеката е достра трудна за нас: 5.3 километра които ни изкачват 850м вертикално до 2142м надморска височина. Езерото в края на пътеката е много красиво, но стигането до него ни отне много сили, като дори не броим срама от това да бъдем задминавани от разни франсета в много добра спортна форма :)

След езерото беше време за заслужена почивка до водопада, с малка разходка преди да са се схванали краката ни съвсем. На другия ден зарязахме планираното ходене по друга пътека за да можем да си починем. Голяма закуска в едно крайпътно кафене и Формула 1 по телевизията: за три дни съчетахме възможно най-полезното с възможно най-приятното!

Палатковия лагер встрани от всички пътища: тук няма течаща вода (има само помпа), храната не се оставя до палатката и няма никой наоколо. Тихо (като изключим водопада), спокойно, и само с по две мечки на квадратен метър. (full size)

Ето го и водопада: 300 метра от глетчера който го захранва до дъното на долината. Най-високия в Канада. (full size)

А така изглежда от самия къмпинг. По средата на снимката е кладенеца за миене на кухненски посуди. Тук нищо не се изхвърля директно на земята. (full size)

На следващия ден сме в 9 сутринта на пътеката. Очакват ни 850 вертикални метра по тънка пътека до високопланинско езеро на 5.3км от началото. (full size)

Водата идваща от езерото си е издълбала каньон. Проблема за жалост е, че подобни водопади означават, че трябва да се изкачваме по стръмни склонове (full size)

Някой пъхти на пътеката. (full size)

Още един водопад... (full size)

Петя е победила още 100 вертикални метра :) (full size)

Трюфели. Тази част на скалистите планини е страшно влажна и имаше буквално по гъба на квадратен метър, от най-различни видове. (full size)

Докато се изкачваме отстрани се отварят гледки към съседни планини и глетчерни долини. (full size)

Петя в под-алпийската част на пътеката (full size)

Най-накрая лавинни склонове отварят гледката. (full size)

Долината от която идваме. (full size)

Езерото е точно след този берн (full size)

Съседните склонове би трябвало да са любими за гризлитата. Днес гризлита нямаше. (full size)

В далечината са глетчерни върхове... (full size)

И такива, върху които е паднал сняг предишната вечер. (full size)

Ето го самото езеро на границата на дърветата... (full size)

(full size)

Още трюфели. (full size)

На връщане видяхме тези две дървета: първото беше паднало върху второто след като бяхме минали оттам на изкачване. На нас ни се стори, че чухме падането на дърветата, но не бяхме сигурни... (full size)

Ето ги в друг ракурс. (full size)

(full size)

Влагата си казва думата: мъх расте в каньона на реката. (full size)

Ето го езерото, от което започнахме. Казва се Емералд и сме го снимали и преди. Тук идваме почти всяка година :) (full size)

Жерав летуващ край езерото (full size)

Нашия водопад в падащия мрак (червеното отпред е минаващ човек) (full size)

И пак водопада. (full size)